В последните години българските граждани, които имат близки и роднини с психични заболявания, все по-често желаят да проявят отговорно поведение към тях, водени от желанието да предпазват и тях и себе си от неблагоприятните последици, до които може да доведе едно незабелязано, нелекувано и не законово определено психическо неразположение.
Въпреки желанието на близките и роднините, много често болните не съзнават, че имат психическо заболяване и съответно не желаят да им бъде прилагано лечение. За тези случаи в Закона за Здравето е предвиден ред за настаняване за принудително лечение.
Настоящата статия дава отговор на основните въпроси, които си задават близките и роднините, които следва да вземат това решение и да предприемат съответните мерки
Кой може да бъде настанен за принудително лечение ?
На задължително настаняване и лечение подлежат:
1. психичноболни с установена психоза или тежко личностно разстройство или с изразена трайна психична увреда в резултат на психично заболяване, или
2. лица с умерена, тежка или дълбока умствена изостаналост или съдова и сенилна деменция, които поради заболяването си могат да извършат престъпление, което представлява опасност за близките им, за околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им.
Кой и как може да поиска настаняване за принудително лечение ?
Настаняването се извършва с подаване на писмена молба до прокурора с искане за производство за образуване на дело за настаняване за принудително лечение. Към нея могат да бъдат добавени писмени свидетелски показания. Настаняването може да поискат всички заинтересовани лица – близки, роднини, управител на лечебно заведение, в което лицето е настанено, като и прокурора.
Как протича процедурата по настаняване за принудително лечение?
Компетентният съд по тези производства е Районния Съд
След подаването на молбата от прокурора, съда я разглежда и изпраща копие до участващите страни. В 7-дневен срок лицето,чието настаняване се иска може да възрази и да посочи доказателства.
В производството задължително участват прокурор, защитник на лицето, както и вещо лице – психиатър.
Съдът разглежда делото в открито заседание с участието на всички упоменати лица. Ако лицето, чието настаняване се иска, не желае да дойде доброволно, то следва да бъде доведено принудително, освен ако здравословното му състояние не позволява това. Задължително се изслушва заключението на психиатъра и неговата препоръка. По желание биват изслушани и лицата, искащи настаняването.
Основните моменти в производството са два – доказване на психическото заболяване на лицето и доказване на потенциалната опасност от това лицето да извърши престъпление поради заболяването. Дори ако лицето страда от психическо заболяване, при липса на потенциална опасност от извършване на престъпление / изключвайки опасностите за самото лице от поведението му/, лицето може да не бъде настанено за принудително лечение.
С решението си съдът се произнася относно необходимостта от настаняване за принудително лечение, както и за начинът и мястото, където следва да бъде проведено лечението, както и наличието или липсата на способност на лицето за изразяване на информирано съгласие.
Когато приеме липса на способност на лицето, съдът постановява задължително лечение и назначава лице от кръга на близките на болния, което да изразява информирано съгласие за лечението. При конфликт на интереси или при липса на близки съдът назначава представител на общинската служба по здравеопазване или определено от кмета на общината лице по седалището на лечебното заведение, което да изразява информирано съгласие за лечението на лицето.
Решението може да бъде обжалвано в 7-дневен срок пред по-горна инстанция, като обжалването спира задължителното настаняване, освен ако противното не е изрично постановено от съответния съд в решението по искането.
Настаняването за принудително лечение е процес, който не се отличава с особена юридическа сложност, а основно с емоционална тежест. Въпреки това, процедурата следва да бъде извършена по начин, специфичен за всеки отделен случай, за да бъде успешно постигната целта без излишно губене на време и за да започне лечението своевременно. В тези моменти опитният адвокат може да бъде от незаменима полза за близките и роднините на лицата. Може да окаже помощ, която не трябва да бъде пренебрегната.
Настоящата статия не претендира за изчерпателност, а очертава основните моменти при настаняването за принудително лечение. Всеки отделен случай има определена специфика и характеристики, които могат да наложат участието на компетентно лице.
