Връчиха ми Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, какво да правя ?
Много пъти в практиката клиенти идват с въпроса „получих Заповед за изпълнение, това значи ли, че съм осъден, какво да правя ?“. В настоящата статия ще дам отговор на няколко въпроса, свързани със Заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Какво е Заповед за изпълнение?
Заповед за изпълнение е документ, който съдът издава в хода на заповедно производство. Тази заповед се издава в закрито заседание по инициатива на физическо или юридическо лице – кредитор. Той твърди, че друго лице – длъжник – му дължи определена парична сума или задължение за предаване на движима вещ. Длъжникът може да бъде както физическо, така и юридическо лице. Длъжникът не участва в производството по издаване, тоест той научава за издадената заповед едва в момента, в който същата му бъде връчена.
В ГПК са предвидени две основни групи основания за издаване на заповед за изпълнение:
- по чл. 410 от ГПК, когато се отнася за вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд, както и за предаването на движима вещ
- по чл. 417 от ГПК, когато се отнася до вземания въз основа на писмен документ. Тази заповед ще бъде предмет на отделна статия.
Заповедта задължително съдържа: информация за: страните; задължението, което длъжникът трябва да изпълни; разноските, които трябва да плати; начин на плащане; указание, че длъжникът може да подаде възражение в срока по т. 8; указание, че в случай че възражението е неоснователно, той може да понесе разноски в по-висок размер от посочения в заповедта; указание, че ако длъжникът не направи възражения пред издалия заповедта съд или не изпълни, заповедта за изпълнение влиза в сила; указание, че в този случай ще се пристъпи към принудително изпълнение; редът и начинът на обжалване.
Значи ли това, че са ме осъдили?
Издаването на Заповед за изпълнение по чл. 410 НЕ ЗНАЧИ, че длъжникът е осъден без да има право да се защити и непременно дължи тази сума !
В това производство кредиторът твърди, че определено физическо или юридическо лице има парично задължение към него и затова иска от съда да издаде такава заповед. Тя се издава само въз основа на твърдението на кредитора. Съдът НЕ изследва дали това твърдение е основателно, а само: дали искането отговаря на изискванията по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс; дали не е в противоречие със закона и добрите нрави; дали длъжникът има постоянен адрес или седалище в България; дали длъжникът има обичайно местопребиваване или основно място на дейност в България.
Заповедта за изпълнение по чл.410 НЕ Е СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ. Тя е документ, издаден въз основа на твърденията на кредитора, който ще породи действие едва след като изтече срокът за възражение.
Когато съдът издаде тази заповед, тя се връчва на длъжника, който ИМА ПРАВО ДА ВЪЗРАЗИ в едномесечен срок, като това възражение СПИРА ИЗПЪЛНЕНИЕТО.
Дължа ли такси и разноски по делото?
В случай, че кредиторът е поискал да му бъдат платени държавните такси и юридическите разноски, длъжникът има право да обжалва разноските самостоятелно. В случай, че не ги обжалва и заповедта влезе в сила, то той дължи и таксите и разноските.
Какво мога да направя? Как да се защитя ?
В едномесечен срок след като му бъде връчена Заповед за изпълнение, длъжникът има право да подаде възражение че не дължи сумата или част от нея. Има право и да подаде възражение, че е платил задължението в изцяло или частично в срока за обжалване. В случай, че с поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, има право да възрази против разноските.
В първия случай не се изисква възражението да се обосновава и да се посочват никакви данни, достатъчно е просто да възрази. Когато длъжникът признава част от задължението, описано в заповедта, трябва изрично да посочи в коя част признава задължението. След като възражението бъде подписано, то се подава в съда.
Ако НЕ подам възражение в срока, заповедта влиза в сила.
Да подам ли възражение? Какво ще стане след това ?
След като получи заповед за изпълнение, най-важният въпрос за длъжника е дали в срока да подаде възражение против нея или да НЕ подаде такова.
Тук вече идва момента, в който е добре длъжникът да потърси помощ от специалист, който да го посъветва дали има основание за подаване на възражение или не, тъй като неоснователното възражение може да влоши значително положението на длъжника. Това е така, защото когато длъжникът подаде възражение, кредиторът има право в едномесечен срок от уведомяването си за възражението да предяви иск за вземането си в исково производство. Тогава делото се гледа по исков ред. В случай че длъжникът го загуби, тогава кредиторът има право да търси освен разноските, направени в заповедното производство, и тези, направени в исковия процес, както и държавната такса.
В този случай адвокатът би могъл да каже дали има основания за възражение, какво ще се случи в евентуален процес, както и да обясни какви ще бъдат финансовите последици за клиента от подаване на възражение и съответно ако такова НЕ бъде подадено. важно своевременно да бъде потърсено компетентно мнение, тъй като в една голяма част от случаите, може да се окаже, че има възможност за ефективна защита, било то поради изтекла давност, недължимост на сумата, невъзможност същата да бъде събрана по съдебен ред и др.
Заповедта за изпълнение не е осъдително решение, но с издаването ѝ е започнал един процес, при който бездействието на длъжника със сигурност ще приключи с влизането ѝ в сила, след което възможностите за действие са изключително ограничени. По тази причина препоръчвам своевременна консултация със специалист.
Настоящата статия НЕ представлява правна консултация, а изразява личното мнение на адв. Андрей Христов по цитирания правен проблем.
При желание за консултация, моля използвайте един от начините, предвидени в сайта на секция „контакти“
