Статистиката показва, че въпросите, свързани с издръжката на дете след развод, са едни от най-често разискваните в интернет пространството. Целта на настоящата статия е да отсее основните моменти при определяне размера на издръжката след развод , както и възможностите за изменение на вече присъдена такава.
Актуалната нормативна уредба по този въпрос се съдържа в Семейния кодекс, като се има предвид и изчерпателното изложение на Постановление 38 на МС от 01.07.1985г. за установяване границите на издръжката на ненавършилите пълнолетие деца.
Издръжка се дължи не само на деца, родени в граждански брак, а и на деца, родени извън такъв.
В едно бракоразводно производство, когато от брака има родени деца, съдът винаги се произнася по въпроса за издръжката.
На първо място следва да се отбележи, че издръжката се дължи от родителя, при който детето няма да живее, без значение дали става въпрос за майка му или баща му, като тя се изплаща на детето чрез родителя, на когото са предоставени за упражняване родителските права.
Издръжката може да се иска максимум за една година назад считано от датата на предявяване на иска за заплащането ѝ.
Според Семейния кодекс размерът на издръжката следва да осигурява условията на живот на детето, които то е имало преди развода, освен в случай, че това би създало особени затруднения на дължащия издръжката родител. Поради тази причина част от предмета на доказване по делото са условията и начина, при които детето е живяло, също така и доходите и имущество на родителя, който дължи издръжката. В случай, че децата са две или повече, и те са отглеждани при еднакви условия, то следва и размера на определената за тях издръжка да бъде еднакъв.
По закон минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на МРЗ / (минималната работна заплата), която към момента е 420 лв./ или към момента е в размер на 105 лева, като задължението за изплащане не отпада в случаите, когато родителят е неработоспособен или не може да се издържа. Българското семейно право поддържа твърдението, че на първо място за родителя трябва да бъде осигуряването на нормален живот за децата му и във връзка с това лошото имуществено състояние на родителя, който дължи издръжката, не отменя задължението за плащането ѝ, както и не може да бъде основание за намаляване на издръжката под цитирания размер. Размерът на издръжката не може да бъде определян или намаляван под този минимален размер. За сметка на това съдът може да присъди и по-голям размер, след като е извършена цялостна преценка на възможностите на родителя и нуждите на детето. Тази преценка е индивидуална за конкретния човек и е на база доказателствата по делото за издръжка.
В определени случаи, в които лицето, осъдено да заплаща издръжка няма възможност да го направи, то държавата заплаща на ненавършилото пълнолетие дете издръжка в размер не по-голям от определения от максималния размер, определян ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България, за сметка на неизправния длъжник, от който в последствие има право да си я търси. Това заплащане от страна на държавата не възниква автоматично, а следва да бъде търсено и поискано по съответния ред.
Освен стандартните случай, понякога има непредвидено нарастване на нуждите на детето от медицински, образователен или др.характер. В тези случаи съществува възможност след постъпило искане, съдът да определи добавка към определената по съдебен ред издръжка и срок, за която да се дължи същата . Тази добавка може да бъде до размер, който родителят може да дава без особени затруднения.
Присъдената издръжка не е статична величина. Нейният размер може да бъде изменен в случай на изменение на обстоятелствата, като основателността на искането отново подлежи на доказване. Това изменение може да се изрази както в увеличаване на издръжката, така и в нейното намаляване, в зависимост от характера на настъпилите изменения. Възможността за изменение е налице както за издръжка, присъдена в съдебно заседание, така и за такава, договорена в споразумение между страните. Тя може да бъде упражнена и от двете страни и не настъпва автоматично по силата на променените обстоятелства, а следва да бъде поискана по съдебен ред.
Искането на издръжка, както и изменението ѝ, са важни етапи в живота на дете, което живее с разделени родители и към тях следва да се отнасяме с необходимото уважение и внимание. Услугите на специалист в областта на семейното право могат да бъдат от голяма помощ за определяне на размера на издръжката спрямо възможностите и потребностите на всички участващи страни.
Настоящата статия не представлява правна консултация и не следва да се счита за такава. Същата очертава принципни моменти в производството за присъждане на издръжка и не е съобразена с индивидуалните особености на всеки конкретен казус. При необходимост, моля използвайте помощта на специалист.
