Бързите кредити в България – капан или спасение?

Какво трябва да знаете преди да подпишете

Бързите кредити изглеждат като лесно решение в труден момент. Реалността обаче е различна – и нерядко много по-скъпа от очакваното. Рекламите са навсякъде – по билбордовете, в социалните мрежи, по телевизията. „Получете пари до 10 минути„, „Без доказване на доход„, „Одобрение за всеки„. В тази статия ще разгледаме какво представляват бързите кредити, какви са рисковете, какви права имате като потребител и кога трябва да потърсите правна помощ.

Какво е „бърз кредит“?

Бързите кредити са краткосрочни заеми, отпускани от небанкови финансови институции – дружества, лицензирани от Комисията за финансов надзор (КФН), но различни от банките. Характеризират се с:

бързо одобрение – нерядко в рамките на минути;
минимални изисквания към кредитополучателя;
малки суми – обикновено между 100 и 3000 лева;
кратки срокове за погасяване – от няколко дни до няколко месеца;
много висока цена на кредита.

!!! Именно последното е най-важното, което трябва да разберете преди да подпишете.

Годишен процент на разходите – числото, което никой не чете

Законът задължава всеки кредитор да посочи т. нар. годишен процент на разходите (ГПР) – показател, който включва всички разходи по кредита, изразени като годишен процент от сумата. При банковите ипотечни кредити ГПР обикновено е между 3 и 6%. При бързите кредити той може да достигне стотици, а понякога и хиляди процента.
Пример: заемате 250 евро за 30 дни. Връщате 300 евро. Изглежда поносимо – 50 евро повече. Но ако изчислите ГПР, той може да надхвърли 1000%.
Законът за потребителския кредит поставя таван на ГПР – не повече от петкратния размер на законната лихва за просрочени задължения. Към момента това означава максимален ГПР от около 50%. Договор, при който ГПР надхвърля тази граница, е нищожен по закон – и вие дължите само главницата, без лихви и такси.

Скритите такси – какво се крие в малкия шрифт

Освен лихвата, договорите за бързи кредити нерядко съдържат редица допълнителни такси като :

такса за „оценка на риска“ или „разглеждане на заявката“;
такса за „администриране“ на кредита;
такса за „застраховка“ или „гаранция“;
такса за SMS известяване;
такса за предсрочно погасяване.

Много от тези такси са незаконосъобразни – те са забранени от Закона за потребителския кредит или представляват скрита лихва, която изкуствено занижава обявения ГПР. Ако са включени в договора ви, може да претендирате за връщането им.

Колекторските агенции – какво могат и какво не могат

Когато просрочите задължение по бърз кредит, кредиторът нерядко продава вземането на колекторска агенция. Тогава започват обаждания – много обаждания, понякога в неподходящо време, с неприятен тон.
Важно е да знаете, че колекторите имат строго определени граници:

не могат да ви се обаждат в извънработно време без ваше съгласие;
не могат да заплашват, обиждат или упражняват психически натиск;
не могат да се представят за съдебни изпълнители или държавни органи;
не могат да събират суми, по-големи от действително дължимите;
не могат да събират задължения, погасени по давност.

Ако колекторска агенция нарушава тези правила, може да подадете жалба до Комисията за защита на потребителите и да претендирате обезщетение.

Давността – забравеното оръжие на длъжника

Много хора не знаят, че паричните задължения се погасяват по давност. За вземания по договори за кредит общата давност е 5 години. За периодични плащания – каквито са лихвите и таксите – давността е 3 години.
Това означава, че ако кредиторът или колекторска агенция се опитва да събере задължение, по което давността е изтекла, те нямат право на това.

Кога договорът за бърз кредит е нищожен?

Законът за потребителския кредит поставя строги изисквания към съдържанието на договора. Той е изцяло нищожен, ако:

не е сключен в писмена форма;
не съдържа всички задължителни реквизити – ГПР, обща сума за плащане, срок, лихвен процент;
ГПР надхвърля законовия максимум;
не е предоставен стандартен европейски формуляр преди подписването.

При нищожен договор вие дължите единствено върнатата главница – без каквито и да е лихви, такси или неустойки. Всичко платено над главницата подлежи на връщане.

Практически съвети – преди да подпишете !

винаги четете договора изцяло, включително малкия шрифт;
проверете дали кредиторът е лицензиран от КФН на адрес: www.fsc.bg;
изчислете реалната цена на кредита – не само месечната вноска;
никога не подписвайте при натиск или бързане;
ако не разбирате клауза – питайте или се консултирайте с адвокат преди подписването.

Вече имате проблем с бърз кредит? Ето какво можете да направите

Ако вече сте в затруднение, не се отчайвайте. Законът предоставя реални механизми за защита:

правен анализ на договора може да установи нищожни клаузи и да намали задължението ви значително;
ако срещу вас е издадена заповед за изпълнение, имате право на възражение в определен срок – не го пропускайте;
ако ЧСИ е запорирал заплатата или сметката ви, има граници на несеквестируемост, които трябва да се спазват;
ако давността е изтекла – задължението не се дължи.

Ако вече сте платили целия кредит /главница и лихви/ и бъде установено, че договорът е нищожен, то в много случаи имате възможност да получите обратно недължимо платеното, т.е. всичко над получената сума.

Заключение

Бързите кредити изглеждат като лесно решение – те не са забранени и в определени ситуации могат да бъдат полезни. Въпреки, това, те крият сериозни рискове за тези, които не познават правата си. Преди да подпишете – информирайте се. След като сте подписали и изпаднали в затруднение – не се примирявайте.
Адвокатска кантора „Андрей Христов“ предлага консултации по всички въпроси, свързани с бързи кредити – анализ на договора, защита срещу колектори, представителство при образувано изпълнително производство. Кантората е специализирана и в делата за обявяване на договори за нищожни, както и за връщане на недължимо платени суми.

Свържете се с нас на +359 878 636 404 или на [email protected]