Оспорване на бащинство

             Въпросите, свързани с бащинството и най-важните от тях, а именно „Може ли да се оспорва бащинство?” и Mоже ли да се докаже бащинство?  са регламентирани в чл.61- чл.63 Семейния кодекс, чл.61 – чл.63. По отношение на бащинството, българското законодателство урежда изчерпателно както бащинство по време на брачен съюз, така и извън него. Важно е да се отбележи, че родените извън брачна връзка деца, за които е доказан произход от бащата, също наследяват заедно с родените по време на брак.

Съгласно действащите закони в страната съпругът на майката, бива считан за баща на детето, в случай,че детето е родено по време на брака или до 300 дни,считано от датата на неговото прекратяване.

Понякога обаче майката има интерес да се установи,че истинския баща на новороденото не е съпруга й. Вариантите да се случи това са или майката да встъпи в нов брак,преди да се роди детето или в случай,че брака им все още не е прекратен или майката не желае да се омъжва повторно, тя може да оспори произхода на детето от бащата чрез доказване, че не е детето да бъде заченато от него.

Съществува и възможност съпругът на майката също да оспори ,че е баща на детето, като това е възможно в едногодишен срок от узнаването за раждането. В този случай негова е тежестта да докаже, че новороденото не е могло да бъде заченато от него. Възможните причини за това биха могли да бъдат  медицински или раздяла с майката.

Когато майката желае да оспори,че нейният  (бивш) съпруг е баща на детето, то тя следва да го направи в едногодишен срок,считано от раждането на детето. Този срок в правото е краен и след неговото изтичане, изцяло отпада възможността на майката да оспори бащинството на детето.

В този случай има алтернативен вариант, но той се прилага на по-късен етап. Детето също има право да оспори бащинството, но това е в срок до една година след навършване на пълнолетие, като за това няма нужда от съгласието на майката. Ако детето е малолетно (до 14г.) майката може да предяви иск за оспорване на бащинството от името на детето, като прави това в качеството си на законен представител. В случай,че детето е непълнолетно (14 – 18г.), искът се предявява от детето, но със съгласието на майката.

По този начин може да се оспори бащинството, дори когато майката е пропуснала законоустановения срок от една година след раждането.

Не се допуска оспорване на бащинството, когато детето е родено при условията на асистирана репродукция, ако съпругът на майката е дал информирано писмено съгласие за извършването й.

Когато между двамата родители няма граждански брак, законът е предвидил предвижда припознаването. Това е процес,който се осъществява от бащата посредством писмено заявление пред длъжностното лице по гражданско състояние или декларация с нотариално заверен подпис. Законът не предвижда краен срок за припознаване. Когато припознаването стане, преди още да е съставен акта за раждане на детето и майката не оспорва това, бащата веднага се вписва в акта за раждане.

Законът дава възможност на припозналия баща да поиска да се унищожи припознаването , в случай че това е станало въз основа на заплашване, грешка или измама. Законът дава възможност това да се направи в срок от една година от припознаването.

В случай,че майката няма сключен граждански брак с бащата и той не желае да припознае новороденото, тогава бащинството може да бъде установено посредством иск. В срок от 3 години от раждането на детето майката може да предяви такъв иск,  като закона дава право и на детето да предяви такъв иск в срок до 3 години от навършване на пълнолетие. Интересен  факт е,че ако се уважи такъв иск, то съдът се произнася служебно за това при кой от родителите да живее детето,за мерките за упражняване на родителските права, за режимите на лични отношения с родителите, както и издръжката.

Настоящата статия цели да информира за основните предвиждания на закона и не претендира за пълно и изчерпателно информиране, което да може да се приложи универсално. Тук следва да се отбележи, че всеки конкретен случаи има своите особености, които не винаги могат да бъдат преценени от лица без специализирани знания. При нужда или въпрос – потърсете съдействие от професионалисти.

Настоящата статия е изготвена със съдействието на Е. Христова.