Прекратяването на брачните отношения може да бъде както по желание на двамата съпрузи, така и по желание само на единия от тях. Често по ред съображения – религиозни, социални, морални единият от съпрузите не желае да се разведе с другия. При наличие на подобно несъответствие в позициите на съпрузите, законодателят е предвидил развод по исков ред.
Разводът по исков ред – поради разстройство на брака – намира правната си уредба в чл. 49, чл.52 и сл. от Семейния Кодекс, както и в Гражданско-процесуалният кодекс.
Всеки един от съпрузите може да иска развод, когато според него бракът е дълбоко и непоправимо разстроен и другият съпруг не е съгласен бракът да се прекрати по взаимно съгласие. Задължително условие в случая е само единият от съпрузите да желае прекратяването на брака, тъй като в противен случай ще има развод по взаимно съгласие.
Процедурата започва с подаване на писмена молба от съпругът, който желае прекратяването на брака. Компетентен да разгледа молбата е Районният съд. В нея се съдържат имената, адреса и ЕГН на ищеца, както и на ответника, както и фактите от живота на съпрузите, довели до дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
Важно е да се отбележи, че в случай, че изброяването е непълно и има основания, които не са посочени, но са настъпили до приключване на устните състезания и са станали известни на съпруга, те не могат да послужат като основание за предявяване на нов иск за развод, в случай, че настоящият е отхвърлен от съда.
С иска за развод задължително се предявяват и разглеждат следните искове:
Когато има ненавършили пълнолетие деца:
– за упражняване на родителските права
– за личните отношения между децата и родителите
– за издръжката на децата
Във всички случаи:
– за ползването на семейното жилище след развода
– за издръжката между съпрузите
-за фамилното име – възстановяването на предбрачното фамилно име зависи изцяло от волята на съпругът, който го е променил .
Към молбата се прилагат удостоверения за сключен граждански брак, за раждане на децата, за доходи на съпрузите, квитанция за внесена държавна такса , както и други доказателства в подкрепа на твърденията на съпруга, подаващ молбата. Когато от брака има непълнолетни деца се подава и копие за Дирекция „Социално подпомагане”.
Съдебното производство започва с първото по делото заседание, в което личното явяване на ищеца е задължително. При неявяване на ищеца без уважителни причини, производството се прекратява. В случай, че ответната страна не може да бъде призована, ищецът има право да поиска от съда да ѝ бъде назначен особен представител. Разноските по назначаването на особения представител са за сметка на ищеца.
В съдебното заседание съдът е длъжен да напъти страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора. Ако такова съгласие бъде постигнато, делото се спира, като всяка от страните може да иска възобновяване на производството по делото в шестмесечен срок. Ако такова искане не бъде направено в шестмесечен срок, делото се прекратява.
При постигане на споразумение между страните в зависимост от съдържанието му делото или се прекратява, или се преминава към производство по развод по взаимно съгласие.
Ако страните не постигнат съгласие за доброволно уреждане на спора производството по делото продължава.
По молба на някоя от страните съдът може да определи привременни мерки по въпросите за грижата и издръжката на малолетните деца от брака, ползването на общото имущество и др. въпроси. Определените от съда мерки са в сила до постановяване на окончателно съдебно решение.
В самият процес се доказват фактите, довели до дълбокото и непреодолимо разстройство на брака. След оценяване на фактите съдът следва да достигне до причините, поради които не става въпрос за леко и преодолимо разстройство, като тези причини могат да бъдат както обективни и независещи от съпрузите обстоятелства, така и брачни нарушения на единия или на двамата съпрузи.
Всяка от страните може да поиска от съда да се произнесе относно вината за разстройството на брака. Вината има значение за разноските по делото, за правото на издръжка, което възниква в определени случаи, както и при решаването на въпросите за родителските права и семейното жилище.
В случай, че в решението за допускане на развода съдът се произнесе за вината, съдебните разноски се възлагат върху виновния съпруг. Когато няма вина или тя е и в двамата, разноските остават в тежест на всеки от тях както са направени.
След постановяване на решението при допускане на развода се заплаща окончателната държавна такса, която е в размер до 50 лв.
Възможно е в производството да възникнат и други разноски.
Настоящата статия очертава принципните моменти и основната процедура при развода по исков ред, като не претендира за изчерпателност и приложимост във всеки отделен случай. Всяка ситуация е индивидуална и притежава собствени особености и характеристики, в зависимост от които може да се избере различен подход.
